При мен дойде 30-годишна жена с оплакването, че не успява да установи трайна връзка с мъж. Имала приятели, но за кратко и никога не се стигало до сериозна връзка. Осъзнава, че за да получи внимание, винаги трябва да се бори за връзката си. Измисляла различни варианти да предизвика интереса на партньора си, но те винаги я лъжели, от което се чувствала ядосана и бясна. Усеща това като празнина в стомаха си, губи апетит.
Спомня си първия път, когато се е чувствала по подобен начин. Когато била малка и се родило братчето й, и майка и баща й правели всичко за него. Тогава била много ядосана и на родителите си, и на братчето си. Баща й никога нямал време за нея. Тя правела всичко, за да привлече вниманието му, но той я игнорирал.
В последната й връзка нещата се случили по същия начин тя правела всичко, но това не се оценявало от приятеля й.
На въпроса ми какво е нейното вярване за брака, какво е според нея една истинска връзка тя ми каза, че това е нещо страшно. Бракът е товар, лицемерие, неискреност и човек не може да е щастлив. Тя имаше страх, че като се запознае с някой, ще го заобича, а той ще я изостави, или ще живее с него, но сама. Така го беше научила от майка си. През целия им съвместен живот, баща й лъжел майка й, изневерявал й, но въпреки това тя и до сега била с него. Казва, че заради отношението на баща й към майка й, си е създала негативен портрет на мъжете. Страхува се от евентуална нова връзка, защото може да обича партньора си, а той ще го използва и ще си играе с нея. Ще бъде с мъж, но сама. Разбира, че това не са нейни вярвания, не е родена с тях, придобити са в семейството й, от родителите й.
Питам я, какво лошо би се случило с нея, ако продължава така?
Казва, че ще остане сама, без мъж. Но не иска да е сама. Разбира, че има избор: да живее с вярванията си и да остане сама, или да се освободи от вярванията и страховете и да се промени. Затова търси помощ.
Започнахме с настройка на Карате точката:
Въпреки че зная, че ако продължавам така, ще остана без мъж, приемам напълно и безусловни себе си.
Въпреки че се страхувам от брака, от сериозна връзка, защото може да съм с мъж, но сама, приемам напълно и безусловно себе си.
Въпреки че продължавам да се страхувам от брака, защото ще заобичам партньора си и той ще ме разиграва, приемам напълно и безусловно себе си.
Потупваме на точките по главата и тялото със следните фрази:
Ще остана без мъж | Защото ме е страх от брака | Бракът е страшно нещо | Той е товар| Той е неискреност и лицемерие | Той е лъжа | А аз трябва да се боря за връзката си| Страхувам се, че ако заобичам някого, той ще си играе с мен и ще ме лъже | Както баща ми лъжеше майка ми | Ядосвам се при мисълта, че и с мен е така | И това предизвиква празнота в стомаха ми и губя апетит | Страх ме е, че повтарям живота на майка си | Страх ме е, че ще живея с мъж, но ще съм самотна
След 3 рунда страхът от брак с празнота в стомаха стана 5-6, а вярването, че ще живее в самота спадна на 4.
Насочихме се към страха й от брака и че мъжете ще злоупотребят с любовта й, както е станало с майка й. Продължихме да потупваме със следните настройки:
Въпреки, че този страх от брака е все още в мен, аз приемам напълно и безусловно себе си.
Въпреки, че все още се страхувам да обичам мъж и вярвам, че той ще злоупотребява с любовта ми и ще ме лъже, аз приемам всички свои мисли, усещания и преживявания, защото съм голям и разумен човек и обичам себе си.
Въпреки, че все още мисля, че моите вярвания за брака идват от взаимоотношенията между моите родители, аз избирам да не копирам живота на майка си, да се освободя от всичко това, защото осъзнавам, че мога да се променя.
Докато потупвахме точките включих изрази, че става дума за нея и за нейния живот, който тя може да живее по различен от майка си начин. Това като че й вдъхна кураж.
Накрая насочих мисълта й към остатъчната празнина в стомаха й, символизираща липсата на любов. Попитах я, с какво би я запълнила. Каза ми, че избира розов балон и любов, но най вече – да живее живота си изпълнен с любов. В последния рунд потупвахме по точките, докато тя заявяваше новите позитивни избори за себе си.
Около минута след това тя не отвари очи. След което, усмихната, ми каза, че се чувства лека и спокойна и не се страхува от брак. Уверена е, че не е като майка си.
В следващите 5 сеанса ние променихме убежденията й: „Не заслужавам любов”; „Аз съм незабележима”; „Трябва да се боря, за да постигна нещо”, „Не съм мъж и затова ми е толкова трудно”; „Животът е труден”.
В момента клиентката ми има момиченце на 3 годинки, родено от любовта на щастлив брак.
Д-р Пламенка Томова – хомеопат и практик към БАРЕП по ТЕС и Пренареждане на Матрицата
Здравен център Алфа