Работих с жена на 55 години с паник-атаки. Ще я нарека Х.
На първия сеанс с ТЕС тя ми казва, че паник-атаките й са сутрин, когато става, за да отиде на работа и трябва да се приготви. Нейният мъж ставал по същото време и много я нервирал. Казва, че не може да го понася и паниките й идват от него.
След първия сеанс ми каза, че мъжът й вече не я нервира и е спокойна, когато го вижда сутрин. Обаче паниките идват отново, този път когато сутрин с кафето си запали цигара на балкона. Знае, че нейният мъж е против пушенето. По време на сеанса с ТЕС осъзнава, че това е същият страх, който е имала от това, че баща й също е бил против пушенето. След втория сеанс това притеснение от мъжа й вече го няма и тя си пуши, защото това е нейна работа. Паник-атаките престават.
Х. ми се обади за трети сеанс когато беше лято и температурата навън беше 40 градуса. Каза ми, че ще направи паник-атака, защото е много горещо, а трябва да излезе до магазина и отново се притеснява. Дори в момента, когато си мисли за това, паник-атаката започва. След третия сеанс паниката от мисълта за горещината, изчезва.
На следващия ни сеанс Х. ми казва, че има паник-атаки когато трябва да ходи на работа. Само мисълта, че нейният директор ще я нервира, предизвикваше паниката й. А преди това никога не беше имала такива мисли и усещания. След сеанса, осъзна, че нейният директор винаги я хвали повече от другите и се радва да работи с нея.
След няколко дни сутринта Х. отново ми се обади с паник-атака. Накарах я да ми опише паниката. Отговори ми, че има недостиг на въздух в гърдите, около сърцето, все едно то спира да бие. Нещо като вълни отиват към главата, вцепенява се, гледа в една точка и цялото й тяло започва да трепери.
Попитах я: Това чувство, което винаги е сутрин, за какво те подсеща, кога друг път си го имала? и тя ми каза:
„Когато мама почина, преди 15 години. Моята братовчедка звънна по телефона в 7 часа сутринта да ми съобщи, че мама е починала.“ Описа ми как се чувства – много тъжна – и ние приложихме следната ТЕС-установка на ръба на дланта:
Въпреки, че съм много тъжна, откакто мама си отиде, аз напълно приемам себе си.
Въпреки че тази тъга предизвиква моите паники, аз приемам това, което ми се случва, защото съм разумен човек.
Въпреки, че това вцепеняване на тялото ми е в резултат на тъгата, откакто загубих мама преди 15 години, аз приемам всичко, което чувствам и живота си такъв, какъвто е.
Поехме дълбоко въздух и потупахме по точките на главата и тялото:
Тази тъга | Която ми предизвиква паники | Предизвиква ми страх в същото време | Тази тъга не ми носи нищо добро | Но аз си тъгувам постоянно | Не искам да виждам хората радостни | Тъжно ми е винаги за майка | Вярвам, че тази тъга ще е през целия ми живот, докато съм жива
След 3 рунда потупвания тъгата поспадна, но още беше висока – с интензивност 8.
Зададох й няколко насочващи въпроса: „Какво ще стане, ако ти продължиш да тъгуваш през целия си живот по този начин? Дали мислиш, че на майка ти ще й е добре, ако те види, че ти си тъжна? Когато си тъжна, как мислиш, че се чувстват хората от твоето семейство?”
Тя ми отвърна: „Всички са тъжни и мълчат.”
Попитах я: „Искаш ли и те да са тъжни през целия си живот с теб?”
Тя поклати глава: „Не искам, но това е по-силно от мен. Все едно мама живее в мен.”
Тогава потупахме на ръба на дланта по следния начин:
Въпреки, че когато аз съм тъжна и моето семейство е тъжно, аз приемам тези мои чувства и усещания.
Въпреки, че трябва да тъгувам за мама и това предизвиква моите паник-атаки, аз приемам себе си и всичко това.
Въпреки, че изпитвам тъга за мама и така натоварвам моето семейство, аз се отварям за всички възможности, чрез които да се освободя от тази тъга.
Направихме няколко рунда потупвания по точките:
- Все още си тъгувам | Всеки ден си тъгувам | И получавам паник атаки по най-различен повод | Но сега осъзнавам откъде идват паниките | Но си тъгувам | И виждам, че и моето семейство тъгува | И сигурно и мама тъгува затова, че аз съм тъжна | Но нещо по-силно от мен пази тъгата | Цялата тази тъга | Която съм събрала в себе си | Аз съм слуга на тъгата | И си тъгувам, и я храня всеки ден с тъга | Но вече ми е достатъчно | Години наред си тъгувам | Цялата тази тъга | Цялата тъга в мен | Където и да се намира | Всяка частица на моето тяло, ум и дух да се изчисти, отпусне и изпрати в светлината.
Интензивността на тъгата спадна до 4.
Освен ТЕС и Пренареждане на Матрицата, аз практикувам и Тета-хийлинг. Интуитивно усетих, че тук е момента да включа едно обръщение към Създателя на Всичко-което-е.
Ето как потупвахме:
Все още малко си тъгувам.
Чувствам, че все още мама е в мен.
Създателю, ти, който си над всичко, което е, с голямата си любов съм пленила духа на майка ми в мен. Решавам сега да го пусна от мен в светлината, да се прочисти там и да се върне при майка ми там, където е сега. И частта от моя дух, която съм загубила, когато загубих мама, да се прочисти в Божията светлина и да се върне при мен очистена.
И при това съм сигурна, че в момента, в който се освобождавам от тъгата ми, съм защитена и повече няма да минавам през същите уроци в живота. Аз се освобождавам, майка ми се освобождава и е на мястото, което е нейно.
Радвам се и вярвам, че майка ми се радва за мен, защото съм свободна.
Накрая Х. беше много спокойна и ми каза:
„Не тъгувам вече. Мама почина бързо, не се е мъчила накрая. Не зная как, но аз вече не съм тъжна.“
Оттогава Х. не получи повече паник атаки.
Виолета Симоновска/Violeta Simonovska
Практик по ТЕС и ПМ от Македония. [живее в Мюнхен, работи с македонски и немски езици. Има клиенти и с български].
e-mail: violeta.simonovska@gmx.net
тел.: 004915787899107