Когато всичко е наред, мозъкът ни е най-големият суперкомпютър на земята. Сложна мрежа от около 100 милиарда неврона, която е чудесна не само за обработка и организиране на информация, но e и наистина е много, много бърза. Всяка секунда между 18 и 640 трилиона електрически импулса препускат през мозъка ви. Тази матрица внимателно кодира и съхранява вашите спомени и преживявания и така колективно съставя уникалната мозайка, която си ти.
Но какво се случва, когато шок наруши тази система? И защо този шок или травма може да се задържи в тялото и ума, отразявайки се на здравето ни за години напред?
Истината е, че травмата не е само „в главата ти“.
Тя оставя истински, физически отпечатък върху тялото ни, разстройва процесите ни за съхранение на паметта и променя мозъка ни.
Нелекуваната минала травма може да окаже голямо влияние върху бъдещото ни здраве. Емоционалните и физически реакции, които предизвиква могат да ни направят по-податливи на сериозни здравословни състояния. Включително сърдечен удар, инсулт, затлъстяване, диабет и рак, сочат проучванията на Harvard Medical School.
Освен това рискът от развитие на психически и физически здравословни проблеми нараства с броя на травматичните събития, които сме преживели. Ученият изследовател от Харвард Андреа Робъртс казва: „, Рискът от проблеми е много по-висок, ако сте имали три или повече негативни преживявания, наречени неблагоприятни детски преживявания (ACE Adverse Childhood Experiences).‘‘
Отвън, човек преживял травма може да изглежда цял и здрав, но травмата може да загнояса като невидима рана, отслабвайки защитните сили на организма, докато се прояви под формата на болест.
И така, какво се променя, когато преживеем травма? И къде в тялото се съхранява тя?
Нека да разгледаме какво се случва с нашия суперкомпютър, когато изпита шок.
Травмата може да доведе до неизправност на нашата система за обработка на спомените: системата на нашата декларативна експлицитна памет блокира, така че травматичният спомен не се записва и съхранява правилно.
Вместо това, нашият суперкомпютър преминава към по-опростен метод за запис на сигнали и кодира травматичните спомени като образи или телесни усещания.
Това се нарича дисоциация: спомените са разделени на фрагменти. Те остават внедрени в съзнанието като шрапнел, възпрепятствайки естествения процес на възстановяване на мозъка. Зловредните фрагменти могат да се проявят като симптоми, често свързани с посттравматичен стрес и да увеличат риска от сериозно физическо заболяване.
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) може видимо да промени мозъка. След самоубийствената атака в Манчестър през 2017 г., където 22 души загинаха на концерта на Ариана Гранде, тя пусна изображение от сканиране на мозъка, което показва въздействието на травмата върху мозъка.
Говорейки за битката си с ПТСР, тя каза:
„Чувствам, че дори не трябва да говоря за собственото си преживяване – като че ли не трябва да казвам нищо. Не мисля, че някога ще мога да говоря за това без да се разплача. Трудно е да се говори, защото толкова много хора претърпяха тежка и огромна загуба. Но, да, това е нещо реално.‘‘
Трите части на мозъка, отговорни за обработката на стрес, могат да се променят, когато хората страдат от ПТСР:
- Хипокампусът се свива – това е центърът за емоция и памет
- Функцията на амигдалата се увеличава – центърът за борба или бягство
- Функцията на префронталния / предния цингулат намалява – центърът за по-сложни функции като планиране и самоусъвършенстване
Подобно на вирус в нашата система за кодиране, необработените травматични спомени могат да станат тесни места, които причиняват неизправност на нашите умствени и физически процеси. По-ранни доказателства за клетъчната памет показват, че не само мозъкът ни, но клетките на нашето тяло могат да пазят отпечатък от минали травматични събития.
И така, какво може да се направи за това „реално нещо?“
Добрата новина е, че не е задължително миналата травма да ви влияе цял живот. Това е лечим проблем и помощта е налице.
Терапията може да помогне за отключване или обработка на травматичните спомени, освобождавайки ги от това да бъдат загнездени в системата ви. Когато травматичният спомен се преработи и интегрира в ума, мозъкът започва да се възстановява.
Медитацията и физическата активност като йога също помагат на това освобождаване и могат да помогнат на лечебния процес.
Проучване в Центъра за травма относно лечение на ПТСР установи, че „йога е далеч по-ефективна от всички лекарства, които хората са използвали досега. Това не означава, че йога го лекува, а че предизвиква промяна в правилната посока. „
Освобождаването на травма от ума и тялото може да има невероятно мощни последици. Доц. д-р Кели Търнър, подробно изследвала неизлечимо болни от рак, които побеждават болестта напук на всички очаквания. Тя открила, че хората в спонтанна ремисия често твърдят, че освобождаването на емоционален стрес или травма е ключов компонент в тяхното изцеление. „Не е нужно да сте заседнали – казва професорът по психиатрия от Харвард д-р Кери Реслър,„ има голям шанс да преминете през това. “
Тялото ни може да „помни резултата“ (вижте книгата на Бесел ван дер Колк – Тялото помни/The body keeps the score), но невероятната му способност да се излекува го прави най-интересното човешко преживяване . Както казва Хелън Келър, „Въпреки че светът е пълен със страдания, той също е пълен с преодоляването им.“
Забележка: Преведохме статията, защото много добре описва как травмата повлиява възприятията и паметта. Това са неща, които са в основата на методите от енергийната психология. Когато работим със сетивните усещания от травматичен спомен при ТЕС целта е да дисенситизираме точно тези парчета, които са се загнездили в имплицитната памет. Пренареждане на Матрицата работи с дисоциацията – прилагащият ПМ мислено наблюдава себе си по време на травматичния спомен и прилага ТЕС на миналото си аз, което преживява травмата.
И в двата случая намалявайки интензивността на фрагментите от спомена чрез ТЕС потупването можем да възприемем спомена цялостно и той да стане част от експлицитната памет. Тоест споменът се интегрира, защото травмата е преработена. Както многократно сме обяснявали, ТЕС потупването деактивира амигдалата, т.е. центърът за борба или бягство, който е маркирал преживяването като опасно. Точно заради това методите на енергийната психология са толкова мощни в преработването на травматичните спомени.