Интервю на Ирена Рельовска-Бартън, Председател на БАРЕП, за в. Монитор
– Г-жо Бартън, какво представлява т.н. ТЕС (Техника за емоционална свобода), която напоследък стана популярна в България?
– Техниките за емоционална свобода са част от едно иновативно направление в психологията, наречено енергийна психология, което е много популярно в англоезичния свят. В България стана по-известно напоследък и представлява потупване по биоактивни точки, които са крайните точки на меридианите.
– Те къде се намират?
– На върха на главата, в началото на веждите, отстрани и под окото, под носа, вдлъбнатото на брадичката, ключиците с цяла длан, под мишницата и на ръбчето на пръстите, на всички пръсти в основата на нокътя. Както споменах, те са биологично активни точки, защото потупването им, докато сме настроени на някакво неприятно усещане, дали ще бъде негативна емоция, нещо, което ни разстройва, или чисто психосоматично усещане, дори физическа болка, деактивира нашия стрес център в мозъка и това произвежда моментален резултат в нашата биология, т.е. в нашето тяло.
– Какъв е този резултат?
– Релаксиране и по този начин неприятното чувство си отива. Настъпва свобода, емоционална свобода, неслучайно и самата техника се нарича така.
– Има ли общо с някакъв транс или хипноза?
– Има надграждаща техника, която представлява медитация в комбинация с ТЕС и се нарича Пренареждане на матрицата. Така, докато мислено си представят някаква неприятна минала случка и едновременно го съчетават с потупване на биологично активните точки, хората действително изпадат в транс. Не си заспал, но не си и съвсем буден и някои потъват толкова надълбоко, че успяват да си припомнят неочаквани неща, които в будно състояние не знаят, че са в съзнанието им, като това може да бъдат някакви неприятни случки от детството. Обикновено хората започват с някакъв проблем в сегашно време. Например притеснение от разговор с непознати и притреперване в гърдите в такива ситуации. Връщайки се назад във времето, благодарение на това сетивно усещане на тялото си припомнят за много кратко време аналогични случки, когато са били сред непознати, сами или изолирани. Например заминали са да учат в чужд град или като малки са били изпратени на детски лагер. Тези неща остават в детското съзнание много дълбока диря и самото усещане, че някъде си сам, не познаваш нито едно детенце, може да се окаже корена на проблема с тревожността. Някои хора се връщат още по-назад. Имахме такъв случай с човек с фобия от плъхове. В миналото имало неприятна случка с плъх, но мъжът си спомни как когато бил на 2 години, за да привлече вниманието на майка си, съборил телевизора. Той обаче го затиснал. Уплахата тогава била толкова силна, колкото, когато видял плъха. След това обаче попитах дали преди тази случка не е изпитвал същото. Тогава в съзнанието на човека изникна моментът, когато е бил новородено бебе, но бил отделен от майка си, защото имала усложнения след раждането. Не са много методите, които позволяват да си припомним случки от толкова ранна възраст. Те са несъзнателни, безсловесни, но са оставили травма в крехкото съзнание на бебетата. След това поканихме и майката, и двамата преживяха как жената гушва своето бебе и човекът сякаш усети любовта, която му е липсвала цял живот. Така с метода Пренареждане на матрицата хората влизат в доста дълбок транс, това е едно медитативното състояние на вътрешния взор, когато отново са същите малки бебета, откъснати от майка си и сегашното аз може да помогне за решаване на ситуацията.
– Какви проблеми се преодоляват посредством метода „Пренареждане на матрицата“?
– Фобии, социална тревожност, нерационални страхове, бариери като например притеснение от изява пред голяма публика и т.н. Проблеми, за които не е подходящо да се използват лекарства.
– Вие ли сте посредникът на тази практика за България?
– Българската асоциация за развитие на енергийната психология, чийто председател съм аз. В България много хора се занимават с „Пренареждане на матрицата“, има и литература по темата. По образование аз съм икономист с успешна кариера в банковата сфера. Когато търсих средства срещу стреса в моята работа, започнах обучение по ТЕС. Когато се върнах в България, осъзнах, че ТЕС, който съм учила в чужбина, не е същият като тук и започнах да се питам защо. Гледането на филмчета и видеа в интернет не е достатъчно. Аз преминах професионални обучения, които се провеждат по определени програми, стандарти и освен това се правят под надзор на преподавател.
– Т.е. не е добра идея човек да вземе една книга и сам да практикува ТЕС?
– Техниката наистина е много ефективна и е направена за самопомощ и ако на хората им помага да го направят сами – няма лошо. Но ако те влязат в по-дълбоко състояние и започнат да излизат травматични спомени, когато са били в невръстна възраст и някой е злоупотребил с тях, ако започнат да се разстройват прекалено много, трябва да знаят и как да се успокоят след това. Но в днешни дни ние бихме могли да погледнем в сайта на Българската асоциация за развитие на енергийната психология (БАРЕП), да намерим специалиста, който е експерт в нашия проблем и да го потърсим, защото той ще приложи техниките професионално.
– Скептичен ли е българинът относно посещението на психолог?
– В България хората нямат нагласата да ходят на психоаналитик и на психолог, така както е в англоезичния свят, където има традиции. Тук българите ходят на гледачки или при приятели да се напият.
– Как си обяснявате това – с липса на финансови средства или е въпрос на култура?
– Това е културна особеност. А може би просто хората не знаят, че има ефективно средство и не е задължително да ходят с години на психотерапевт, за да преодолеят проблеми като отказване от цигари, спиране на алкохол или просто да намалят стреса и да живеят в хармония. Може би например майките не знаят, че има нещо, което би могло да помогне на техните деца сега, да намали тяхната тревожност и да увеличи постиженията им в училище. Не е необходимо да ги водят на психолог, достатъчно е да обръщат внимание на емоциите им. Много от практиците на ТЕС са майки. Една наша колежка, майка на три деца, разказваше случай, свързан с най-малкото й дете, когато то било на годинка и два месеца. Вечерта момиченцето било неспокойно, обаче майката била заета с другите деца и не е могла да й обърне внимание. С периферното зрение обаче, изведнъж жената видяла как малката започнала да се потупва, въздъхнала, успокоила се и изчакала мама да й обърне внимание.
Източник: в. Монитор