Дими* е бременна в последните седмици от бременността. Подготвя се за вагинално раждане след секцио (VBAC). Първото раждане е било преди 4 г. Направили са спешно секцио – тоновете са паднали след като са я сложили на система с окситоцин.
При спомена за това раждане Дими все още се чувства много зле. Много тежко го е преживяла. Дълго са били разделени с бебето – три дни.
Основно притеснение е дали няма да се паникьоса по време на раждането и дали ще усеща бебето. Има страх и дали контракциите няма да са толкова силни и болезнени още от начало, както е било предишния път.
Започваме да потупваме за тъгата, че всичко може да се повтори отново и да е още по-разочарована от предишния път, много по-разстроена. Потупваме това, че не знае как би понесла второ секцио. Изпитва страх. Смята, че би приела второ секцио като пълен провал и че няма да понесе да бъде разделена след раждането и с второто си дете. Постепенно тези емоции отшумяват.
Помолих я да сложи ръка на корема си и да се свърже с бебето. В утробата е приятно и уютно, спокойно е. Бебето ѝ се усмихва, чувства се добре.
Гледаме като на кино бременността и проверяваме дали има моменти за работа и изчистване на травми в бебето.
Появяват се притесненията от началото на бременността (6 гестационна седмица), когато Дими е имала контракции и слабо прокървяване. След скарване с партньора усеща прокървяването. Вътрешно има спокойствоието, че не е най-лошото. Дими се ядосва, че е преекспонирала ситуацията.
„Ядосах се за глупости и ето какво стана.”
Потупваме нейното ЕХО и нещата се успокояват. Проверяваме бебето – също е добре. Не се появяват други моменти от бременността, които да е нужно да работим.
Минаваме на предстоящото раждане. Започваме от момента, в който Дими осъзнава, че раждането започва. Тя вижда ЕХО-то си как върви към вкъщи, на улицата е. Изпитва вълнение, очакване. Обнадеждена е, че може да запази хладнокръвие.
Вижда се вкъщи как се приготвя за болницата. Притеснява се да не отиде твърде рано. Нетърпелива е. Потупваме за да се успокои и да мине притеснението, че може да отиде твърде рано в болницата.
Боли я, спира ѝ дъха от болка. Притеснението ѝ се засилва дали всичко ще свърши добре. Отиваме напред с ЕХО-то да види как приключват нещата. Дими се успокоява. Вече е развълнувана от предстоящото. Има нужда от съпруга си да е с нея. Извикваме го.
Неговото ЕХО е леко притеснено за бебето. В готовност е да съдейства на Дими. Нервен е. Потупваме го за притеснението му и това, че е изнервен. Всичко му е непознато. Показваме му предварително какво ще се случи, за да е подготвен.
Болките на Дими са поносими. Има нужда от движение и масаж на кръста. Мъжа ѝ вече е спокоен и може да направи масажа. След като се поотпуска от масажа ЕХО-то е готово да отиде в болницата.
Пристигат и я преглеждат в болницата. Има пълно разкритие. Дими се нуждае от движение и тръгва да обикаля коридорите. Развълнувана е, болките са съвсем търпими. Бебето е готово да се роди, иска баща му да го поеме при раждането. Превеждаме ЕХО-то на Дими и бебето през процеса на раждане. Минаваме през процеса на влюбване между мама и бебе и отпечатваме финалната картна на сгушени мама и бебе, наслаждаващи се взаимно на любовта си и присъствието си.
Дими си отдъхва от видяното.
„Изчезна ми притеснението дали ще остана спокойна по време на раждането. Сега знам, че ще остана спокойна.“
Предложих на Дими да поработим с раждането на първото дете, тя предпочете да разиграем сценария какво би било, ако отново роди със секцио.
Помолих я да си представи, че раждането е завършило със секцио и отиваме при вече родилото бъдещо ЕХО. Питаме го как се чувства.
Гадно ѝ е. Нищо не усеща в тялото. Тъжна е, разочарована, не може да приеме това развитие. Работихме върху всички тези емоции. Работихме и с ЕХО-то на лекаря, който е бил на раждането и решил да направи секцио. Беше изморен и изнервен заради някакви негови лични неща. Дими си избра друг лекар, който да е на раждането, който е отпочинал, спокоен и с трезва преценка.
Обърнахме и внимание на ЕХО-то на бебето. Помогнахме му да застане в оптимална позиция за раждането.
Проверихме отново варианта, в който раждането завърша със секцио. Дими сподели, че ѝ е трудно да види тази ситуация, избледняла е.
Остана ни още малко време да поработим с целия персонал, който ще бъде на смяна по време на раждането. Направихме нещо като оперативка – Дими сподели нуждите си с тях, от какво се притеснява, това че има нужда да са търпеливи към нея и други важни за нея неща. Проверихме дали всички приемат това, което тя им казва. Имаше някои, които се страхуват за бебето, защото са неопитни и донякъде искат да се презастраховат с нещо „сигурно“. Потупвахме ги малко и с помощта на цветове им помогнахме на тези ЕХО-та да преодолеят страховете си.
Дими се чувстваше вече спокойна и сигурна в присъствието на персонала. ЕХО-то, чието раждане е завършило със секцио, вече беше почти напълно избледняло. Този изход ѝ е вече много далечен и нереален.
„Ако се случи, приемам, че това е било избора на бебето.“
Върнахме се за кратко при Дими след първото раждане, завършило с нежелано секцио. Поработихме с травмата от секциото. Оставихме при нея един ангел, който да се грижи за нея и нуждите ѝ, докато преодолее напълно травмата.
Проверихме за последно бебето как се чувства в този момен. Всичко беше наред – бебето се чувстваше удобно, на сигурно, усещаше любовта на мама и беше готово да се роди.
Дими приключи сесията доволна и сияеща.
„Много добре се чувствам. Спокойна съм за предстоящото раждане.“
Чудите ли се какво се случи след това?
Ето част от писмото, което ми написа Дими след раждането:
„Здравей, Яна! Успях, родих, сбъднах си мечтата, изживях раждането :))))))
…Почти цялото раждане изкарахме вкъщи с мъжа ми, на приглушена светлина, свещи, приятна музика. Той ми прилагаше натиск на таза по време на контракция и определено се понасяше по-различно. Нямаше да се справя без него…
… малко след [пристигането в болницата] получих пълно разкритие, болката изчезна и останаха само напъни. С 3 контракции и 5 напъна моят прекрасен син се роди. Усетих как излиза от мене, сложиха ми го веднага на гърдите, изчакаха пъпната връв известно време. Аз му говорих, а той веднага ме погледна право в очите и не отмести погледа си. Много, много силен момент. Цялата болка се изпари, все едно не ме беше боляло и от цялото раждане остана само този велик миг. И едно огромно удовлетворение, аз успях, родих си детето, изживях раждането. И мъжа ми беше там през цялото време. Беше магично!
…Без акушерката ми не мина толкова естествено, както го бяхме планирали. И все пак, аз се бях настроила да съм гъвкава и да склоня и на епизиотомия и на други компромиси, само и само да изживея раждането, така че нямам лоши чувства. Напротив, толкова се гордея със себе си. Аз родих, мога да обърна света сега, нали ме разбираш :)))))
И така с моето раждане. Благодаря ти още веднъж за всичко, което направи за мен и че въобще се появи на пътя ми. Само това ми беше достатъчен знак да знам, че ще успея :)“
И аз благодаря за доверието! Беше истинско удоволствие да работим заедно. За мен е огромна чест, че бях допусната в толкова съкровено изживяване.
*Името и някои лични данни са променени за да се запази конфиденциалността на клиента.
Източник: Яна Мицева, сертифициран практик към БАРЕП по ТЕС, Пренареждане на Матрицата и Пренареждане на Матрицата на раждането.
Книгата на Шарън Кинг “Излекувай раждането си, излекувай живота си“ вече е преведена и на български език и можете да я поръчате онлайн или да я намерите в книжарници Хеликон, Сиела и др.