Често срещаме хора на възраст 20, 30, 40 години, но това е само привидно. Дълбоко в себе си, те са заседнали в ранна детска възраст и все още очакват любовта, която не са получили. И остават там, докато не се научат да обичат себе си.
Различните възрасти имат различни потребности, което означава, че вниманието и любовта, която очакваме от нашите родители се променят с всяка изминала година.
Ранното детство е периодът, в който се изгражда доверие, така че любовта на тази възраст представлява състрадателна загриженост на майката за нуждите на детето.
Ако майката не е била надеждна, отхвърлила е детето и т.н., поведението й може да накара детето да се тревожи и страхува за своето или нейното благополучие.
В зряла възраст е трудно да се свързвате с такива хора. В отношенията си те често тестват партньорите си поради проблеми, свързани с доверието. Когато става въпрос за интимни отношения, те могат да се чувстват безпомощни и уязвими.
Малко по-късно, между втората и третата година от живота, детето се учи да бъде самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите възпрепятстват развитието по някакъв начин, например да правят това, с което едно дете може лесно да се справи само или пък очакват от него да прави неща, които не може, тогава у детето се появява чувство за срам и позор.
Ако родителите постоянно са твърде предпазливи с детето (което ги оставя слепи за реалните нужди на детето), тогава детето започва да се съмнява в своите способности, способността да контролира заобикалящата среда и себе си. Като възрастни тези хора, вместо да са уверени, мислят, че другите ги гледат с осъждение и неодобрение. При такива хора могат да възникнат и обсесивно-компулсивни симптоми или параноидни страхове.
Да обичаш дете на възраст 3-6 години е да насърчаваш неговите независими действия и да подкрепяш инициативите му, както и да одобряваш неговото любопитство и творчество. Ако родителите не позволят на детето да действа само или го наказват твърде много, чувствата на вина се развиват.
И тогава в зряла възраст такива „големи деца“ нямат достатъчно фокус върху плановете и решителността си да задават реалистични цели и да ги постигнат. В допълнение, постоянното чувство за вина може да причини пасивност, импотентност или фригидност, както и психопатично поведение.
По време на училищната възраст се формират ценности. Ако сте се съмнявали в способността на вашето дете или в неговия статус сред връстниците му, това може да му създаде усещане за малоценност, което по-късно ще убие сигурността му в способността му да функционира и съществува ефективно в света.
Предлагам да дадете на вътрешното си дете ръка и да му помогнете да расте. За да направите това, намерете снимка на себе си като дете или просто си представете детето, което живее във вас. На каква възраст е? Как изглежда той/тя? Какво мисли той/тя? Кой е до него? Какво го тревожи? ..
Говорете с вашето вътрешно дете …
*Вземете лист и два молива с различни цветове: единият в дясната си ръка, другият в лявата. Ако сте десничар, напишете с дясната си ръка името на вашето възрастно себе си и използвайте лявата си ръка от името на вашето вътрешно дете. Ако сте левичари, направете обратното.
Във вашия разговор вие и вашето вътрешно дете сте сами. Кой ще направи контакт първи? Кога ще започнете да комуникирате? Отговорите, които ще получите, може да са неочаквани.
Сега, когато намерихте вътрешното си дете и започнахте да говорите с него е време да установите връзка с него. Комуникирайте с детето, колкото искате. Попитайте го какво му липсва. Дайте му това, което търси. Обръщайте се към него по име, с любезни думи, дайте му любовта си. Попитайте го нещо.