Саймън не даваше да бъде държан или докосван от родителите си от деня на раждането си. Разказвайки историята на раждането му, майка му Сара, спомена, че не е знаела, че ключицата му се счупила по време на раждането, което засилило травмата от болезненото раждането, при което използвали форцепс. Когато Саймън бил бебе и Сара се опитвала да го държи, за да го нахрани, той пищял. Трябвало да го подпира на стола, за да го храни от шише.
Три месеца по-късно лекарите най-накрая открили, че има счупена ключица. По това време Саймън вече бил взел решението, че „докосването е болезнено“ и „не можеш да се довериш, че другите ще те пазят“. На 14-годишна възраст той все още не даваше да го прегръщат. С майка му дойдоха при мен за помощ.
Начина, по който идваме на този свят има огромно значение. Вероятно една от най-силните травми, които бебето може да изпита е раждането. Не че самото раждане трябва да бъде травматично преживяване. Западният процес на раждане е станал много механичен. Загубили сме връзка с един от най-важните ритуали – ритуалът на раждане. Когато казвам думата ритуал във връзка с раждането или добавям думата холистичен, хората често си представят свещи и мека музика, може би дори басейн за раждане с дула или акушерка. И докато някои смятат това за идеални условия на раждане, аз вярвам, че е крайно време за нова парадигма на раждането. Тази нова парадигма започва с едно важно разбиране, което се пренебрегнва в нашия западен модел на раждане, а именно, че бебетата са съзнателни същества. Нашата култура не разбира напълно концепцията, че бебетата са съзнателни същества и възприемат всичко. Заради погрешното разбиране, че бебетата не усещат и не помнят нищо, те често идват на този свят по варварски начини с форцепс, игли и грубо боравене, често пренебрегвайки жизненоважния момент на свързване с майката, както природата е закодирала. В момента, в който бебетата изпитат този вид отношение, те правят заключения за света, в който живеят. Заключения, към които често се придържат до края на живота си.
Всъщност те са съзнателни още в утробата, дори по време на зачатието. Ако за първи път чувате тази информация, може да ви отнеме време, за да си дадете сметка какво означава това, защото през цялото време са ни учили, че бебетата не разбират и не чувстват. Ние дори сме построили западната си концепция за майчинство на това погрешно вярване.
Още преди да се родят, бебетата получават информация за света около тях и формират убеждения, на база на това, което получават. Всеки стрес, всяка травма, която майката преживява, се възприема и разбира от нероденото бебе. Бебето записва тази информация и я използва, за да събере данни за това дали светът, в който се намира е безопасен или опасен, любящ или враждебен.
През последното десетилетие изследвах въздействието, което това ново разбиране има върху нас като индивиди. Това, което разбрах, е, че последствията от времето на бремеността и раждането се отразяват на живота ни като възрастни. Ако нашата майка е травмирана, докато сме в утробата, ние не просто усещаме тази травма. Когато като възрастни преживеете травма, вие осъзнавате, че тя рикошира във всички аспекти на вашия живот дълго след като събитието е приключило.
Аналогично бебетата, които преживяват травма чрез майка си в утробата могат да бъдат дълбоко засегнати от това, през което са преминали и това да има трайни последици в техния живот като възрастни. Това оформя мозъка им, което от своя страна влияе върху начина, по който те се проявяват в света като възрастни.
Когато говоря за травма, не говоря просто за това, което класически се счита за травми с голямо „Т“, като катастрофи или бедствия. Имам предвид семейните и житейски травми, които се случват като част от ежедневния ни живот. Дори чувството, че бебето не е желано може да бъде преживяно като травма, оформяща самоличността на детето, което вярва, че не принадлежи и не е желано в този свят.
Може би рисувам мрачна картина на настоящата ситуация, но все пак надежда има. Защото всъщност е възможно да пренапишем нашия опит от утробата и раждането, което ще промени начина, по който преживяваме и възприемаме живота като възрастен. Техниката, която създадох за пренаписване на родилната травма, се нарича Пренареждане на Матрицата на раждането. Може би вече сте запознати с техниката, от която се е развила, наречена Пренареждане на Матрицата, метод надграждащ ТЕС (Техники за емоционална свобода).
ТЕС е известна като „техника на потупването“ и през последните няколко десетилетия се появиха множество техники базирани на ТЕС. Те включват потупване на меридианните точки на тялото, като същевременно ангажираме ума с конкретен проблем, от който искаме да се освободим. Проблемът може да бъде от настоящето или от миналото. Когато потупваме тези точки (същите като точките, използвани в акупунктурата) и се фокусираме върху конкретен проблем, ние го освобождаваме едновременно от ума и от тялото си.
Пренареждане на Матрицата, създадена от Карл Досън, ни позволява да пренапишем нашите спомени. С ТЕС ние отнемаме емоционалния заряд от травматични житейски събития, но споменът остава същия. С Пренареждане на Матрицата ние се връщаме в спомена, като не само изчистваме емоционалния заряд от случилото се, но също така откриваме какво заключение за живота и света сме направили в този ден и запечатваме нови вярвания.
Това има дълбоко въздействие върху начина, по който живеем днес. Спомените от миналото ни се складират в нашето подсъзнание. Те се активират когато нещо в нашата външна среда ни напомня за това, което се е случило преди. Ние преживяваме това като вид провокация и това ни увлича в една безкрайна въртележка от драми, която се оказва нашият живот. Ако променим спомените, те вече нямат същата власт над нас. Това става с Пренареждане на Матрицата. Но по-важното е, че променяме това, което сме научили за живота в деня на случката и с новия край инсталираме нови и подкрепящи убеждения. Така начинът, по който гледаме на света се променя в дълбочина, на подсъзнателно ниво. Вълнуващата част от използването на тези техники е, че те работят и индиректно, не само освобождавайки травмата за човека, с когото работите, но и за всички, които са свързани със събитието от спомена.
Използвах Пренареждане на Матрицата на раждането, Сара и аз се върнахме към времето на раждането на Саймън. Мислено тя му се извини за това, че не е осъзнавала колко много го боли. Приложихме ТЕС върху него за болката и разочарованието му от това, че никой не го разбира. След това го преведохме през здравословно раждане и свързване с майка си. Накрая отпечатахме спомен на щастие, в който той сучеше в ръцете на майка си.
Вечерта след сеанса Саймън влязъл в кухнята с приятел, докато Сара миела и казал: „Мамо, ударих си гърба докато играх футбол, може ли да ми го разтриеш?“ След като тя го направила, той й благодарил и я прегърнал. Това било много нетипично поведение за него. Всъщност за пръв път в живота си той инициирал контакт с нея.
Майките остават изненадани когато техните малки деца могат да разкажат за своето раждане.
При раждането на Джулиан, Лесли изпитвала мъчителна болка, особено в гърба си. Тя описваше раждането като счупване на гърба й. Раждането не напредвало и й сложили епидурална упойка. За съжаление я предозирали, което парализирало цялото й тяло чак до врата. Тя не можела да движи ръцете си и едвам дишала, от което изпаднала в паника. В крайна сметка й направили цезарово сечение. Това е историята, която синът й Джулиан сподели с нея, докато тя се готвеше за третият му рожден ден:
– Спомняш ли си, как се роди Джулиан? – попита го Лесли.
Джулиан отговори: – Да. – Спря и каза: – Спомням си, че се опитах да изляза, но беше много стегнато, затова се върнах и чаках. След това отидох и взех стълба, изкачих се до мястото, където беше светлината, а после гърбът ти вече не беше счупен. Точно така Лесли описвала болката в гърба си по време на раждането.
След това той продължи: „Спомням си, че бях тъжен, защото ти не ме гушна.“
Тя му обясни, че лекарите са й дали твърде много лекарства и не е можела да се движи. Лекарството я уплашило толкова много, че не могла да го гушне. – „Съжалявам, но не можех да се движа” – каза тя.
Тогава той повтори, че е изчакал и отишъл да намери стълбата, за да излезе, така че всичко е наред. По-късно направихме Пренареждане на Матрицата на раждането, и отпечатахме преживяване, в което тя да ражда естествено и да може да държи сина си.
Започнах да работя с бъдещи майки, които преди това са имали травматични раждания (по време на тяхното раждане или когато те са раждали по-рано) и получавахме смайващи резултати. Първата беше Каролайн, която беше бременна с третото си дете по време на сеанса. Ражданията на първите й две деца бяха силно травмиращи и когато започнах да работя с нея, се оказа, че и собственото й раждане е било травматично. Ние пренаредихме всички тези преживявания и създадохме бъдещ отпечатък от раждането на нейното неродено дете. Третото й дете се роди точно както го бяхме отпечатали и имаше много положителни странични ефекти за нейните деца, след като травмите от ражданията беше изцелена.
Оттогава съм пренаредила ражданията на буквално хиляди хора по целия свят. Понякога базисни убеждения, носени в продължение на шест десетилетия се разтварят по време на една сесия. Хората, които не са желани, докато са бебе в утробата, се раждат с основното убеждение, че не искат да бъдат тук на този свят. Когато се върнем там, където се е формирало това вярване и го изцелим, се формира ново, коренно различно възприятие за света.
Може би едно от най-изненадващите разкрития за мен идва от факта, че пренаписването на раждането на дете, което все още е бебе, може да повлияе на собственото му здраве и благополучие. Работила съм с майката на Джейк, когато той все още беше малко дете. Преживял е силно травматично време в утробата и при раждането си и има епилепсия от както се е родил. Работих с неговата майка в продължение на три сесии и беше забележително, че пристъпите на Джейк намаляха от всекидневни до веднъж на всеки 3 или 4 месеца, след като бяхме изчистили пренаталната и родилната травма. Най-важното нещо, което трябва да се отбележи в случая на Джейк е, че не съм работила директно с него. Работих само с майка му. Когато разберем, че всички сме свързани с единно енергийно поле, тогава този вид индиректна работа изглежда по-малко невероятна. И все пак тя все още има дълбоки положителни последствия за здравето и благосъстоянието на нашите деца, особено ако тяхното раждане или време в утробата е било травматично.
Най-важното нещо, което мога да кажа за моята работа е, че всички сме родени! И повечето от нас са преживяли някаква травма, когато са били в утробата или по време на раждането. Моето вярване е, че всички ние можем да се възползваме от пренареждане на нашето раждане. Дори не трябва да знаем обстоятелствата, в които сме се родили, за да го направим, защото след като започнем процеса, потупването изкарва спомени на повърхността, така че да можем да разберем защо виждаме живота по определен начин и да инсталираме вярване, което е подкрепящо. Както казах по-рано, начинът, по който влизаме в света, има огромно значение. Но също така можем да променим начина, по който сме дошли. Нашето минало може да се презапише. И когато го пренапишем, това може да доведе до по-положително и пълноценно бъдеще.
Шарън Кинг е създател на Пренареждане на Матрицата на раждането и автор на „Излекувай раждането си, излекувай живота си: Инструменти за трансформиране на раждането и създаване на Магическо ново начало.” Тя преподава нейния метод на практици по цял свят, дава частни консултации и изнася лекции в световен мащаб.
Шарън ще проведе сертификационен семинар по Пренареждане на Матрицата на раждането и Жизнената цел: отвъд предците и миналите животи от 22 до 25 март 2019 г. в София.
както и
Безплатна демонстрация и представянето на книгата й “Излекувай раждането си, излекувай живота си“ на 21 март в София.
Източник: сп. Телесна Психотерапия Днес (Somatic Psychotherapy Today)
Уебсайта на Шарън: www.magicalnewbeginnings.com
Уебсайта на книгата „Излекувай раждането си, излекувай живота си“: www.healyourbirthbook.com
Книгата на Шарън вече е преведена и на български език и можете да я поръчате онлайн или да я намерите в книжарници Хеликон, Сиела и др.