Енергийната психология (ЕП), Д-р Досън ЧърчЕнергийната психология (ЕП) има изключително големи успехи при справянето с определени състояния, работи по-слабо при други, а при трети е неефективна.

Д-р Досън Чърч (Dawson Church PhD)

Кои са общите принципи, които можем да извадим от разделението на тези три групи?

В каква светлина се проявяват механизмите на действие на ЕП, практическото въздействие върху клиентите и бъдещата насока на физиологични и неврологични изследвания, когато се съпоставят условията, в които ЕП е особено ефективна, наравно с психологическото познание, извлечено от невронауката?

Подобен диалог между физиология, резултати от изследвания и клинични наблюдения може да подсили развиването на познанията и в трите насоки.

В какво е добра енергийната психология?

Първо, в какво е най-добра енергийната психология и защо? Изследвания показват, че ЕП е надеждно средство за справяне с фобии в рамките на една сесия. Публикувани са три рандомизирани контролирани изследвания с Техниките за емоционална свобода (ТЕС) за фобии.

Американската психологическа асоциация (АПА) публикувани стандарти за „емпирично валидни изследвания“, създадени от работната група на Дивизия 12 (Клинична психология).

Тези стандарти посочват, че за да бъде квалифицирана като ефикасна, терапията трябва да демонстрира по-добра ефикасност от липсата изобщо на терапия или активно контролиране в поне две рандомизирани контролирани изследвания (РКИ), проведени от независими изследователски екипи и публикувани в рецензирани периодични издания. За да бъде смятана за „вероятно ефикасна“, терапията трябва да бъде по-добра от две други изследвания, които отговарят на тези критерии, или да бъдат изпълнени от един и същ изследователски екип.

ТЕС при фобии

Първото РКИ, което показва, че ТЕС успешно премахва фобии в една-единствена сесия и участниците запазват ползите във времето, е публикувано в Списанието по клинична психология през 2003 г. (Wells, Polglase, Andrews, Carrington, & Baker, 2003). Реплика на това изследване е публикувана в списанието „Експлорър“ през 2011 г., а допълнение към него, внимателно контролирано за експериментални условия, които могат да повлияят на резултатите, е публикувано в професионалния журнал „Енергийна психология“ през 2010 г.

Това допълнение премахва ефекта от очакването, както и други последствия, които не са свързани с терапията. С тези три РКИ ТЕС отговаря и надхвърля изискванията на работната група на АПА за „ефикасна“ терапия при фобии.

ТЕС при посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожност и депресия

ТЕС е също толкова ефективен при клинично посттравматично стресово разстройство (ПТСР) в рамките на между четири и петнайсет сесии на терапия. РКИ, проведено в болница от Националната здравна служба на Великобритания, което сравнява ТЕС с десенсибилизация и преработка чрез движението на очите (ЕМДР) и е публикувано в най-старото рецензирано списание по психология, показва, че ТЕС и EMDR са еднакво ефективни при четири сесии (Karatzias et al., 2011).

Друго РКИ сравнява ТЕС с поредица изследвания и показва, че след шест сесии 86% от ветераните с клинични нива на симптомите на ПТСР преминават в извънклинични норми и задържат тези нива в следващите 3 и 6 месеца (Stein & Brooks, 2011).

Резултатите от други изследвания за ТЕС при ПТСР демонстрират същите резултати. Така ТЕС е приет за „ефикасен“ при ПТСР според стандартите на АПА.

Всичките споменати изследвания събират данни за тревожност и депресия в допълнение на наблюдаваните състояния като фобии или ПТСР. Без изключение, те откриват значително намаляване, не само на тревожността и депресията, но и в дълбочина на психологическите условия.

Изследванията за прилагането на ЕП за физичното здраве допринасят за разкриването на други възможности относно ефикасността на ЕП.

Голяма болнична верига – Кайзер Перманенте, провежда две изследвания на акупресурна техника Тапас (ТАТ) относно загубата на тегло и открива, че ТАТ помага на пациентите, които са загубили значително количество тегло, да поддържат това във времето в продължение на 6- и 12-месечен период на проверка (Stapleton, Sheldon, Porter, & Whitty, 2011).

ТЕС при автоимунни заболявания и хронична болка

Ефикасността на ТЕС при автоимунни заболявания и болка е проследена в няколко изследвания.

РКИ с ТЕС при фибромиалгия отчита значително подобрение в симптомите (Brattberg, 2007). Подобни са и резултатите от пилотно изследване за прилагане на ТЕС при псориазис (Hodge & Jurgens, 2011). РКИ с ТЕС за ПТСР и мащабно открито изследване (Church & Brooks, 2010) докладват значително ниво на намаляване на болката.

ТЕС при стрес, тревожност, депресия

Изследователите в едно РКИ сравняват кортизоловите нива на участниците в три групи, които получават съответно психотерапия, ТЕС или без терапия (Church, Yount, & Brooks, 2011). Те откриват, че в допълнение към подобряване на психологическите симптоми като тревожност и депресия, ТЕС допринася за статистически значимо намаляване на кортизоловите нива в сравнение с другите две групи.

Това изследване свързва психологическите и физическите симптоми. То е част от нарастващия обем от литература, който показва, че когато психологическият стрес намалее, това повлиява благоприятно на биохимията на физиологичния стрес.

Няколко рецензирани статии описват възможните физиологични механизми на действие на ЕП. Те изследват научната литература и показват връзка между емоции, памет и физиология. Статиите обобщават изследвания, които показват, че проявата на гените, отговарящи за стресовите хормони като кортизол, е повлияна от емоционалната травма и експресията на гените намалява при успешна психотерапия и ТЕС (Feinstein & Church, 2010).

Лейн (Lane, 2009) проследява начина, по който ЕП се противопоставя на старите условни реакции и така прекъсва неврологичните верига, насаждани от повтарящи се травматични мисли. Хос (Hoss, 2010) изучава множество мозъчни изследвания, за да идентифицира начина, по който ЕП влияе на мозъчната оценка на опасността.

Когато възникне травматично събитие, то подробно се запаметява в мозъка.

Впоследствие, когато това събитие бъде припомнено, то може да се модифицира. Старият модел представя припомнянето аналогично на изваждането на снимки от стар албум, след което те се прибират обратно без промяна. Новите изследвания показват, че спомените са много по-лабилни, отколкото се смяташе преди. При припомняне спомените могат да бъдат „сложени обратно в албума“ като се маркират със знаци от настоящето (LeDoux, 2002).

Изследвания с ТЕС показват, че след терапията, при припомнянето на събития, които са предизвиквали значителни емоционални реакции преди, клиентите остават спокойни. Това вероятно се дължи на записването на реконсолидиран спомен, заедно с самоуспокояващите маркери, предизвикани от потупването. Ветерани от войната, които получават терапия с ТЕС, носят списък със стари спомени на всяка сесия и потупват систематично върху тях, докато интензитетът на всеки един от тях намалее (www.StressProject.org).

Всички тези изследвания ни показват в какво ЕП е добра. Къде, обаче, тя се проваля?

Превод: Гергана Радович, сертифициран преподавател по ТЕС към БАРЕП и EFTMRA Великобритания, сертифициран практик по клиничен ТЕС, специалист по съня и автор на „Фабрика за сън“ и „Дневник на съня“ (Източник)

Въпреки че за съжаление няма изследвания, които да очертаят тези състояния, клиницистите съобщават за ограничен успех с редица често срещани медицински и психологически проблеми.

ТЕС за физически проблеми

Един от тях е шум в ушите, медицинско състояние, характеризиращо се с разсейващ постоянен тон на звънене в ушите на пациента. Въпреки че има няколко еднократни съобщения за успех при използване на ТЕС за шум в ушите в архива на историята на случаите на ТЕС (www.EFTuniverse.com), има много повече разкази за провал дори от най-добрите практикуващи.

ТЕС за физическа болка

Въпреки че ТЕС със сигурност е успешен за болка, спад измерен със средна на ниво от 68% за 20 минути при самооценката на болката (Church & Brooks, 2010), последните 30% често упорито се съпротивляват на възстановяването. Едната хипотеза е, че двете трети от болката, която обикновено изчезва след ТЕС, е психологическата част от болката, докато другата трета представлява органична болка.

Болката може да бъде усложнена от психологически фактори като негативен разговор със себе си: „Бях толкова глупав, че паднах и си изкривих глезена“ или „Никога не трябваше да шофирам този ден“ или „Бях толкова ядосан на Хари, когато режех зеленчуците и ножът се изплъзна“ или „Имам два леви крака“ и подобна вътрешна реч.

ТЕС може успешно да премахне емоционалния заряд от такива субективни твърдения, но жилото на обективната физическа болка остава. Такава болка, подобно на шума в ушите, може да бъде чисто органичен проблем, който не се усложнява от наслагване на психологически аспекти или не може да бъде коригиран с психологически средства.

Ограничаването на ТЕС за определени физически симптоми не трябва да се тълкува като причина срещу изпробването. Публикуваните проучвания отбелязват липса на нежелани събития и бързо намаляване на стреса на клиента; ТЕС се отличава с рядкостта на съобщенията за абреакции (Flint, Lammers, & Mitnick, 2005; Mollon, 2007).

Така че, дори и да е безполезно, ТЕС е малко вероятно да навреди. Освен това, въпреки че води до средно 68% намаление, а не 100% намаление на болката, неколцина пациенти с болка ще се възпротивят, когато им се предложи самостоятелно приложена поведенческа интервенция без лекарства, която премахва две трети от болката им за 20 минути. Също така, дори леко намаляване на физическите симптоми може да подкопае моделите, които изваждат пациента от състояние на здраве.

Това може да подтикне тялото обратно към пресъздаване на хомеостазата по начина, по който премахването на няколко дънера от задръстването, позволява на реката да измести останалите трупи. Много от описаните случаи на уебсайта на ТЕС са точно от такова естество. В един случай видимо депресирана 22-годишна жена с 20-годишна анамнеза за ревматоиден артрит на три места в тялото си е освободила болката на две от местата след сесия за ТЕС. Тя казала, че свързва останалата болка с „безопасността“ и не може да я пусне.

На следващия ден обаче тя изглеждала лъчезарна и съобщила, че е без болка. Само защото ТЕС не винаги е в състояние да премахне всички симптоми, не означава, че ограниченото намаляване на симптомите не може да си струва. И все пак успехът на ТЕС с някои симптоми не трябва да води до това да се счита за панацея; неговите ограничения трябва да бъдат признати и зачитани от практикуващите.

ТЕС при травми в ранна детска възраст*

Отвъд физическите заболявания, има психологически области, в които EП изглежда има ограничен успех.

Една такава област са травмите в ранна детска възраст. ТЕС е силно зависима от способността на клиента да си припомни конкретни събития и голяма част от обучението по ТЕС е фокусирано върху припомнянето и лечението на емоционално травматични конкретни събития.

Какво се случва, когато събитията са се случили по време на ранна детска възраст на клиента, преди да се формират съзнателните спомени? Как можете да откриете конкретни събития, когато травмата е била заложена в утробата, когато неблагоприятните преживявания са засегнали майката и са били предадени на плода?

Сега се разбира, че много невротрансмитери и хормони преминават през плацентата от тялото на майката към това на детето. Когато нежелано събитие предизвика скок на адреналин и кортизол при майката, плодът изпитва тази вълна от стресова биохимия в утробата.

Можем да спекулираме, че плодът може в известен смисъл да се „чувства зле“ и да съобщава за безпокойство в по-късен етап от живота, но е практически невъзможно за клиента да улови конкретен спомен в такива случаи. Протоколът на ТЕС в горните проучвания за ПТСР предвижда клиентите да изброят травматичните си спомени и да потупват върху всеки един от тях по отделно. Този подход не може да бъде успешен при травми, които са се появили в ранна детска възраст или утробата.

* За травми в ранна детска възрасти и в утробата резултат дава методът Пренареждане на Матрицата (бел. прев.)

ТЕС при дисоциирани клиенти

Клиницистите, практикуващи ТЕС, също съобщават за трудности при справяне със случаи на дисоциация. Дисоциацията е полезна и адаптивна за малко дете в домакинство, където има насилие. Неговото оцеляване зависи от грижещите се за него, които имат проблеми. Ето защо такова дете може да се дисоциира като начин за оцеляване до по-късна възраст. Емоциите са подтиснати в несъзнаваното, за да се даде възможност на детето да функционира за момента.

Въпреки че такава дисоциация може да изпълнява адаптивна функция в този конкретен етап от живота, докато детето стане възрастен, същото поведение по-късно се превръща в пречка, откъсвайки човека от чувствата му и затруднявайки задачите на възрастния за асимилиране и обработка на емоционални събития. Практикуващият ТЕС търсещ конкретни събития, е възпрепятстван от дългогодишния навик на клиента да се дисоциира.

Клиничният резултат може да бъде разочароващ както за клиента, така и за практикуващия, като и двамата искрено търсят събития за лечение, но не могат да намерят такива. ТЕС има предложения за такива случаи, като „просто направи предположение“ или „измислите“ (Craig, 2011), и те понякога са успешни, но дисоциативният клиент рядко е в състояние да постигне същия напредък като човек с доживотен навик да контактува със своите афективни състояния.

Терапевтите, работещи с клиенти, страдащи от дисоциативно разстройство на идентичността (dissociative identity disorder), съобщават за успех с тревожността, която клиентите изпитват в очакване на промяна на личността, но не и със самата психопатология.

Някои клиницисти твърдят, че граничното разстройство на личността (BPD borderline personality disorder) всъщност може да бъде посттравматично стресово разстройство в ранна детска възраст (van der Kolk, 1989). Много клиницисти също съобщават, че BPD са резистентни към лечение с ТЕС, което засилва подозрението, че може да се наложи различен подход, когато емоционалният стрес е изпитан рано.

ТЕС при разстройство на привързаността

Някои прогресивни психолози съобщават за успех с разстройства на привързаността (attachment disorders), използвайки нов ТЕС протокол. Вместо да се ровят в детски събития, емблематични за лоша привързаност, те използват безопасността на офиса, за да предизвикат и преработят страданието на клиента.

Клиентът се насърчава да проектира емоциите си върху терапевта, докато потупва.

Тъй като ТЕС води до намаляване на дистреса, клиентът проектира нова емоция върху терапевта, отново и отново, докато не бъде обработена цяла група тревожни емоции. Процесът изглежда подобно на начина, по който недисоциативният клиент работи през своя списък с конкретни събития, прилагайки ТЕС върху всяко от тях поотделно, докато емоционалната му интензивност изчезне, след което преминава към следващото. Новите протоколи като проекция върху терапевта по време на потупване изискват подходящо обучение и опит в областта на психичното здраве.

ТЕС заедно с допълнително обучение по психично здраве

Поради тази причина рандомизираното контролирано изследване, което сравнява резултатите от посттравматичното стресово разстройство на ветерани, получаващи коучинг, е поучително.

В него ветераните получават ТЕС от лицензиран специалист по психично здраве или лайф коуч (Stein & Brooks, 2011). Голям спад в симптомите е отбелязан и при двете групи клиенти. Въпреки това, намаляването на симптомите е по-голямо в групата, лекувана от лицензирани професионалисти, отколкото при тези, лекувани от лайф коучове.

Въпреки че разликата не е статистически значима (p = 0,48), тя е клинично значима (90% срещу 83% намаляване на симптомите). Това предполага, че по-високото ниво на обучение по психично здраве и по-големият набор от клинични техники, притежавани от лицензираните практикуващи, дават по-добър резултат от ТЕС, когато се прилагат от нелицензирани треньори.

Опитните лицензирани доставчици може да имат опит в работата с предсъзнателни детски травми, докато лайф коучовете обикновено нямат. Психопатологията е най-добре да се остави на практикуващи, в чийто обхват на практика се намира.

В заключение

Изследванията на ЕП са в начален стадий и много въпроси остават да бъдат отговорени, но изводите, произтичащи от тези ранни проучвания, предполагат, че ЕП е много ефективна при психологически проблеми, които включват епизодична памет. Клиентите с ПТСР преглеждат спомен след спомен, съобщават за намаляване на емоционалния стрес, който се задържа нисък при проследяване, което показва, че задействащият ефект на травматичния спомен е окончателно изчезнал.

Клиентите с фобии си припомнят всеки детайл от фобията и прилагат ТЕС, докато страданието им изчезне. ЕП може да бъде по-малко ефективен за психологически проблеми, които не са свързани с конкретни спомени, и за физически проблеми, които са органично базирани. Съществуващите проучвания са фокусирани върху резултатите, измерени спрямо критериите на работната група на Американската психологическа асоциация (APA Task Force).

Тези данни позволяват сега на изследователите да задават по-сложни въпроси, улеснявайки проектирането на нова група от изследвания, които ще изследват биологичните промени, настъпващи по време на лечението с ЕП, ще проучат защо ЕП е по-добра в лечението на някои състояния от други и ще открият кои елементи на ЕП са отговорни за нейната ефикасност.

От тях могат да се появят стабилни насоки за клинична практика, които да допринесат както за областта на психичното здраве, така и за лечението на автоимунни заболявания, които са предизвикателство за конвенционалния биомедицински модел.

Превод: Ирена Рельовска-Бартън, основател и председател на Българска асоциация за развитие на енергийната психология (БАРЕП), преподавател по ТЕС и Пренареждане на Матрицата към БАРЕП и EFTMRA Великобритания, автор на „Настрой подсъзнанието си за изобилие с ТЕС“

 

БИБЛИОГРАФИЯ 

Brattberg, G. (2007). Self-administered EFT (Emotional Freedom Techniques) in individuals with fibromyalgia: A randomized trial. Integrative Medicine: A Clinician’s Journal, 7(4), 30-35.

Church, D., & Brooks, A. J. (2010). The effect of a brief EFT (Emotional Freedom Techniques) self-intervention on anxiety, depression, pain and cravings in healthcare workers. Integrative Medicine: A Clinician’s Journal, 10(4), 40-44.

Church, D., Yount, G., & Brooks, A. J. (2011). The effect of Emotional Freedom Techniques (EFT) on stress biochemistry: A randomized controlled trial. Manuscript submitted for publication.

Craig, G. (2011). The EFT manual (2nd Ed.). Santa Rosa, CA: Energy Psychology Press.

Feinstein, D., & Church, D., (2010). Modulating gene expression through psychotherapy: The contribution of non-invasive somatic interventions. Review of General Psychology, 14, 283-295. http://dx.doi.org/10.1037/a0021252

Flint, G. A., Lammers, W., & Mitnick, D. G. (2005). Emotional Freedom Techniques: A safe treatment intervention for many trauma based issues. In J. Garrick & M. B. Williams (Eds.), Trauma treatment techniques: Innovative trends (p. 125). New York, NY: Routledge.

Hodge, P. M., & Jurgens, C. Y. (2011). A Pilot Study of the Effects of Emotional Freedom Techniques in psoriasis. Energy Psychology: Theory, Research, and Treatment, 3(2), 13-24. doi: 10.9769/EPJ.2011.3.2.PMH.CYJ

Karatzias, T., Power, K., Brown, K., McGoldrick, T., Begum, M., Young, J., . . . Adams, S. (2011). A controlled comparison of the effectiveness and efficiency of two psychological therapies for post-traumatic stress disorder: EMDR vs. EFT. Journal of Nervous and Mental Disease, 199, 372-78.

LeDoux, J. (2002). Synaptic self: How our brains become who we are. New York, NY: Penguin.

Mollon, P. (2007). Thought Field Therapy and its derivatives: Rapid relief of mental health problems through tapping on the body. Primary Care and Community Psychiatry, 12(3-4), 123-127.

Stapleton, P., Sheldon, T., Porter, B., & Whitty, J. (2011). A randomized clinical trial of a meridian-based intervention for food cravings with six month follow-up. Behavior Change, 28, 1-16.

Stein, P. K., & Brooks, A. J. (2011). Efficacy of EFT provided by coaches versus licensed therapists in veterans with PTSD. Energy Psychology: Theory, Research, and Treatment, 3(2), xxx.

van der Kolk, B. A. (1989). The compulsion to repeat the trauma: Re-enactment, revictimization, and masochism. Psychiatric Clinics of North America, 12, 389-411.

Wells, S., Polglase, K., Andrews, H. B., Carrington, P., & Baker, A. H. (2003). Evaluation of a meridian-based intervention, Emotional Freedom Techniques (EFT), for reducing specific phobias of small animals. Journal of Clinical Psychology, 59, 943-966.

Оригиналната статия може да намерите ТУК.