Стресът е неотделима част от съвременния живот. Макар че всеки човек реагира различно на ситуациите, всички ние сме засегнати. Изследователите на стреса са установили, че той не изчезва с времето, а напротив, натрупва се, и дори и дребни наглед неща като конфликт с началника, смяна на работата, ремонт, смяна на жилище и т.н. ни се отразяват. Може да ви изненада факта, че и житейски ситуации, традиционно оценявани като положителни, също ни стресират, напр. сватба, придобиване на нов член на семейството, голямо академично или друго постижение, спиране на цигарите и т.н.
Експертите измерват нивото на стрес предизвикан от различни житейски ситуации чрез специални скали (Holmes-Rahe Stress Inventory) и на база на това могат да предскажат вероятността да развиете болест в следващите 2 години. Ние разбира се интуитивно знаем това.
Изследванията на стреса се фокусират върху кортизола – хормон, който регулира много от процесите в тялото в отговор на стрес. От биологична гледна точка, отделянето му е с цел да активира реакцията ни на борба-бягство-замръзване при наличие на действителна опасност. За жалост в съвременния забързан начин на живот психологическия стрес (от въображаема заплаха за оцеляването) предизвиква отделянето му и хронично поддържане на високо ниво в тялото ни, в ущърб на здравето.
През 2012 г. д-р Досън Чърч, прочут експерт и изследовател на ТЕС, автор на книги за енергийна психология, провежда изследване посветено на биохимията на стреса. В него 83 участника са разпределени на случаен принцип в 3 групи, като първата група получава традиционна вербална терапия, втората група – ТЕС, а третата, контролната група, просто си почива. За да измерят стреса обективно изследователите замерили нивото на кортизол (хормона на стреса) в слюнката на участниците преди и след интервенцията. Д-р Чърч планирал да представи резултатите от това рандомизирано контролирано изследване на научна конференция, затова останал много разочарован когато биохимичната лаборатория, която анализирала резултатите, ги забавила. Когато се обърнал към тях с въпрос за причината, те му обяснили, че няколко пъти се наложило да повторят измерванията и дори извикали специалисти да проверят оборудването им, защото резултатите били доста необичайни и те се съмнявали за грешка. Какви били те:
Групата, която получила вербална терапия, не показала съществена разлика от контролната група – нивото на кортизол спаднало и в двете групи средно с 14 на сто. В същото време нивото на кортизол в групата, получила ТЕС, спаднало средно с 24 на сто, като имало и случай на спад с 50 на сто.
Тази история е описана в книгата „Изцеление с ТЕС“ от Ник Ортнър.
Същото изследване беше повторено през 2019 г. от д-р Пита Стейпълтън с още по-впечатляваща разлика в полза на ТЕС.