ТЕС и ПТСР (пост-травматичен стрес)

ТЕС и ПТСР (пост-травматичен стрес)ПТСР означава пост-травматично стресово разстройство. Това са психо-емоционалните последици от травмиращи събития като например автомобилни и други злополуки, тежка болест, хирургическа намеса или други инвазивни медицински и стоматологични процедури, физическо или сексуално насилие или наблюдаване на такова, война или различни природни бедствия.

Има множество научни изследвания, посветени на ефективността на ТЕС върху пост-травматичния стрес в различни демографски групи: оцелели автомобилни катастрофи, жертви на насилие, болнични пациенти, ветерани от войната, съпрузи на страдащи от ПТСР, подрастващи, хора, оцелели природно бедствие или производствена авария. В някои от изследванията е било направено сравнение между ТЕС и други терапии, обичайно използвани за ПТСР, EMDR (eye movement desensitization and reprocessing), терапия чрез словесна експозиция и когнитивно-поведенческа терапия (КПТ). Резултатите потвърдили, че ТЕС са напълно равностойни на утвърдените вече терапии като EMDR и когнитивно-поведенческа терапия КТП.

Систематичният обзор, който имал за цел да проучи научните доказателствата за 15 нови терапевтични подхода за ПТСР открил, че съществуват 4 ефективни подхода и ТЕС са били посочени сред тях. Важното в това изследване е, че то било проведено от независим университет с напълно безпристрастни учени.

Друг систематичен обзор на 7 клинични изследвания на ТЕС при третирането на ПТСР открил особено висока стойност на големината на ефекта – коефициентът d на Коен бил 2.96 за терапевтичния ефект на получилите ТЕС спрямо обичайното лечение или контролната група. Нека припомним, че всеки резултат на коефициента d>0.8 се тълкува като голям ефект. С други думи резултатите били видни дори за простото око на съпрузите и другите членове на семействата на участниците.

През 2017 г. едни от най-известните изследователи на науката зад ТЕС д-р Файнстайн и д-р Чърч извършили преглед на всички съществуващи изследвания на Клинични ТЕС за ПТСР специално за ветераните и други служещи. Публикуваните изследвания показвали, че симптомите на ПТСР обичайно се подобряват с няколко сеанса – като фобия си отива за един сеанс, а ПТСР – с 4 до 10 сеанса.

В България няма толкова ветерани и вероятно не се сещате за познати страдащи от пост-травматичен стрес, просто защото това не е нещо, за което се говори лесно и между другото. Но може евентуално да се сетите за някой преживял тежка автомобилна злополука, инвазивна медицинска процедура или травма в казармата, които са променили живота както на човека, така и на семейството му. Добре е също да се знае, че симптомите на пост-травматичния стрес могат да се проявят със закъснение от месеци и години без привидна връзка с първоначалната травма.

Често липсата на осезаеми резултати при обичайните терапии на ПТСР обезверява страдащите и те отпадат от тях. Едно изследване обръща внимание на броя на участниците отговарящи на критериите за ПТСР при третиране с ТЕС и с обичайната терапевтична грижа. Оказало се, че 90 на сто от участниците, които получили ТЕС не отговаряли на критериите за ПТСР в края на изследването, докато в групата на обичайните терапии този процент бил едва 4 на сто (т.е. 96 процента от тази група проявявали клинични симптоми на ПТСР след края на стандартната терапия). Друго изследване от 2016 г. показало почти същите резултати. (Източник: д-р Пита Стейпълтън, The Science Behind Tapping, Chapter 4)