
Когато, дълго време, обгрижваме някой – независимо дали става дума за хронично болен близък, дете със специални нужди или възрастен родител – неизбежно се натрупват: емоционална умора, пренапрежение, а понякога – и усещане за загуба, на самия себе си.
Психиката е изключително адаптивна, но и тя има своите граници.

Грижовността е красива човешка черта – но когато се упражнява без почивка, без подкрепа, без вътрешно пространство за възстановяване, тя може да доведе до т.нар. „синдром на прегарящия помощник“.

С тази практика, заедно, ще си дадем няколко минути време, в които центърът на внимание, няма да бъде нуждата на обгрижвания близък, а собствената ни вътрешна реалност. Тук не се изисква да сме силни, да се справяме, да издържаме.

Тази практика ще ни помогне да се отпуснем и да бъдем, макар и за кратко, себе си – с умората, с напрежението, с всичката мъка, която носим.

TЕС практиката и последващата медитация, ще дадат възможност – не да се решат всички проблеми – а да се свържем с усещането за подкрепа, стабилност и самосъхранение.