ДА СЕ ПОМИРИМ С РОДИТЕЛИТЕ СИ – Системна ТЕС практика, с Лора Русанова
Има една връзка, от която никога не може да избягаме, напълно – връзката с нашите родители.
Дори когато сме далеч от тях.
Дори когато не разговаряме.
Дори когато сме решили, че никога повече няма да им простим.
Защото, те са част от нашата история.
А можем ли да отречем половината от себе си?
Можем ли да кажем:
– Това не е част от мен.
– Не искам да имам нищо общо с теб.
– Ти не си моят родител.
Какво се случва вътре в нас, когато – години наред живеем с това отхвърляне?
Понякога – страдаме емоционално.
Понякога – повтаряме едни и същи житейски модели.
Понякога – влизаме във взаимоотношения, които ни нараняват.
Понякога – откриваме, в себе си – качества, които толкова силно сме осъждали в своите родители.
А понякога – просто усещаме, че не можем да продължим, напред.
Отричайки своя произход, ние не променяме миналото.
Но можем да останем в постоянна вътрешна борба, с него.
Тази борба, обаче, е много изтощителна.
Може да не харесваме поведението на своите родители.
Може да сме били наранени от тях.
Може да сме преживели пренебрежение, критика, контрол, липса на любов или тежки отношения.
И да – имаме право да поставим своите лични граници, помежду ни.
Но – има разлика между това да поставим граница и това – вътрешно да ги изключим – от собствената си история.
Защото, независимо какви са били нашите родители, те са тези, чрез които животът е стигнал до нас.
Какво се случва, когато отричаме родителите си?
Не харесваме поведението на баща си.
Отричаме го.
Игнорираме го.
Изключваме го от семейната система.
И след години – установяваме, че в някои ситуации реагираме точно като него.
Установяваме, че повтаряме негови модели.
Установяваме, че в отношенията си, с партньорите – проявяваме същото, което сме осъждали.
И си казваме:
– Как стана така?
– Аз цял живот се опитвах да не бъда като него!
Същото може да се случи и с майката.
Отричаме я.
Подиграваме й се.
Обиждаме я.
Срамуваме се, от нея.
Отказваме да признаем нейното място.
А по-късно може да открием, че в собствените си отношения повтаряме нейни модели – с партньора, с децата, с близките, а понякога и със самите себе си.
Как се тълкува, всичко това – от гледна точка на системния подход?
Според системния подход на Берт Хелингер – в семейството съществуват определени порядки, които поддържат принадлежността, реда и баланса между поколенията.
Всеки има своето място.
Родителите са преди децата.
Всеки, който принадлежи към семейната система, има право на своето място.
Между поколенията, съществува особен баланс – между даване и получаване.
Когато тези порядки бъдат нарушени, могат да се появят объркани роли, силни конфликти, чувство за вина, прекомерна лоялност към семейната система и повтарящи се модели.
Тук е важно да кажем нещо:
– Уважението към родителите – не означава да одобряваме всичко, което са направили.
– Уважението към родителите – не означава да търпим насилие.
– Уважението към родителите – не означава да се върнем при човек, който продължава да ни наранява.
– Уважението към родителите – не означава да се откажем от границите си.
Може просто да кажем:
– Това, което направи, ме нарани.
– Не одобрявам твоите избори.
– Не искам да живея по този начин.
И едновременно с това:
– Ти си моят баща.
– Ти си моята майка.
– Това е твоето място.
– А аз ще заема своето.
Това не е подчинение.
Това е връщане – на всекиго на неговото място.
Какво означава помирението?
– Не означава непременно да се помирим – с човека, отвън.
Понякога, помирението означава да се помирим с него – вътре, в себе си.
Означава – да спрем да водим война с факта, че това са нашите родители.
Означава – да приемем:
– Това е моята история.
– Животът е дошъл, до мен – чрез вас.
– Аз приемам живота.
– Оставям, на вас – вашия живот и вашите избори.
– Аз поемам своя живот и своите избори.
И тогава – нещо започва да се променя.
Не защото миналото е изчезнало.
А защото вече не е необходимо да го носим – като постоянна вътрешна битка.
Точно затова създадох и системната ТЕС практика:
ДА СЕ ПОМИРИМ С РОДИТЕЛИТЕ СИ!
В нея ще работим с чувствата, които стоят зад отхвърлянето:
– гняв
– обида
– разочарование
– вина
– болка
– чувство за несправедливост
– нужда да бъдем прави
– желание да се отдели
– и всичко онова, което все още ни държи свързани – с родителите, чрез болката.
Ще използваме ТЕС, за да дадем пространство на тези чувства, да ги признаем и постепенно да освободим част от вътрешното напрежение.
Не за да кажем:
– Всичко беше наред.“**
А за да можем да кажем:
– Това се случи.
– Това е част от моята история.
– Но аз избирам как да продължа – оттук нататък.
ДА СЕ ПОМИРИМ С РОДИТЕЛИТЕ СИ!
Не заради тях.
Заради себе си.
За да не продължаваме да носим вътрешната война.
За да можем да застанем – на своето място.
И за да освободим повече пространство за – своя собствен живот.
КОГА: 14.08.2026 г.
КЪДЕ: Facebook • YouTube • Instagram • TikTok
КОЙ: Лора Русанова, психолог и терапевт, използва системната семейна терапия и родовите закони в дейността си
