Най-голямото изследване на енергийно-психологическите терапии до днес е проведено в 14-годишен период и включва около 31 400 пациенти. То е супервизирано от д-р Андраде, който въвежда енергийно-психологическите методи в единадесет съюзени клиники в Аржентина и Уругвай, след като е обучен на този подход в САЩ. Д-р Андраде като млад е прекарал дълго време в Китай, където изучавал традиционна акупунктура, и я прилага в медицинската си практика от тридесет години. Той бил впечатлен от ефективността на това ново приложение, което се фокусира директно върху тревожността и другите психични разстройства и не използва игли, за да стимулира акупунктурните точки.
Персоналът на единадесет клиники посреща тази нова процедура едновременно с интерес и скептицизъм
Макар че групата няма финансиране за изследвания, решават да проследят резултатите от терапията с тези нови методи и да ги сравнят с практикуваните досега терапии.
Стандартното поддържане на документацията включва оценката при приема на пациента, използваните интервенции и резултатите от терапията. Екипът на д-р Андраде добавя и просто процедура за кратко интервюиране на пациента, обикновено по телефона, в края на терапията и след това след 1, 3, 6 и 12 месеца.
Интервюиращите не са участвалите в терапията на пациента. Те разполагат с документи за диагнозата и оценката при приема, но не и с използвания терапевтичен метод. Работата им е да определят дали по време на интервюто първоначалните симптоми са останали, донякъде са се подобрили или човекът вече е свободен от тях.
През 14-те години 36 терапевти са включени в лечението на 29 000 пациенти, чиито напредък е проследяван (дори след като първоначалният въпрос, дали енергийните интервенции са ефективни, е получил отговор, удовлетворяващ персонала, проследяващите обаждания са продължени, защото изглежда, имат клинична стойност и понякога водят до допълнителна терапия). Впечатленията на интервюиращите, подкрепени от събраните данни, са, че енергийните интервенции са по-ефективни от съществуващите терапии за цял спектър от състояния. Клиницистите освен това провеждат няколко подизследвания, които позволяват по-прецизни заключения.
Цялостното проучване не използва контролна група. Контролната група получава различна терапия или не е подложена на терапия, така че да има база за сравнение на резултатите, получени чрез изследвания метод. Подизследванията обаче използват контролни групи, сравняващи енергийните интервенции с методи, които вече се използват в клиниките. В подизследванията се използва „рандомизиран експериментален план“ (стандарт за изследванията, които сравняват терапевтични модалности), което означава, че всеки пациент има еднакъв шанс да попадне в групата, получаваща енергийна терапия, или в контролната група.
Най-голямото от подизследванията, проведено в продължение на пет и половина години, проследява курса на лечение на приблизително пет хиляди пациенти, диагностицирани с тревожни разстройства. Половината от тях получават енергийно-терапевтични интервенции без медикаменти.
Сравнения на резултатите при 5,000 пациенти с тревожно разтройство при завършването на терапията. (табл. 1)
Другата половина получават стандартното лечение, използвано в клиниките за тревожни разстройства, което е когнитивно-поведенческа терапия, допълнена с медикаменти там, където е необходимо.
Интервютата в края на терапията заедно с проследяващите интервюта след 1, 3, 6 и 12 месеца показват, че енергийната терапия е значително по-ефективна от когнитивно-поведенческата терапия /медикаментозното лечение както по процента пациенти, демонстриращи някакво подобрение, така и по процента пациенти, демонстриращи пълна ремисия на симптомите.
Макар че провеждането на телефонни интервюта за поставяне на хората в една от три категории (липса на подобрение, някакво подобрение и пълна ремисия на симптомите) не е най-строгият начин за измерване на клинични резултати, различни други мерки
подкрепят тези резултати, например резултатите преди и след терапията по стандартизирани психологически тестове, включително Въпросника на Бек за депресия, Индекса на Спилбъргър на тревожността като състояние и като черта на Обсесивно-компулсивната скала Йейл-Браун. Изображенията от сканиране на мозъка преди и след терапията, както беше обсъдено също съответстват на оценките на интервюиращите. Тези по-обективни мерки наистина потвърждават оценките на интервюиращите, но те не се прилагат и проследяват последователно.
В друго подизледване продължителността на
Терапията е драматично по-кратка при енергийната терапия
отколкото при когнитивно-поведенческата терапия, допълнена с медикаментозно лечение, както се вижда в таблица 2.
Продължителност на терапията – сравнения в извадка от 190 пациенти с тревожно разтройство. (табл. 2)
Друг въпрос, който е релевантен за всеки, експериментиращ с представените в тази книга методи, е
Дали почукването на акуточките е също толкова ефективно като традиционния метод на поставяне на игли в тях
Като акупунктурист това е от особен интерес за д-р Андраде. Трето подизледване, макар и много малко, дава изненадващ резултат, внушавайки, че почукването на точките в терапията на тревожните разстройства в действителност може да е по-ефективно от поставяно на игли в тях.
Почукване срещу акупунктура – сравнение на терапията на 78 пациенти с тревожно разтройство. (талб. 3)
Резултатите от цялостното изследване и различните подизследвания, изглежда, осигуряват значителна подкрепа за подхода на енергийната психология, но трябва да подчертаем, че от гледна точка на научното установяване на методите на енергийната психология тези резултати са твърде предварителни. Изследването първоначално е замислено като вътрешноклинична оценка на нов метод и не е планирано с идеята да се публикува. Не са проследени всички променливи, които трябва да се контролират в солидни научни изследвания, нито пък са строго дефинирани всички критерии; поддържането на документацията е донякъде неформално, невинаги се поддържат изходни данни, а степента, до която всякакви валидни заключения могат да се обобщават за друга среда, е неизвестна. Клиничните изпитания от този вид се разглеждат като „евристични“ или показателни, но не представляват категорични доказателства.
Въпреки това подизследванията наистина използват рандомизирани извадки, контролни групи и „сляпо“ оценяване, а клиничните резултати са впечатляващи. Ако бъдещите изследвания потвърдят тези ранни резултати, енергийната психология ще се превърне в познат на всички термин.
Източник: “Обещанието на енергийна психология“, автор Дейвид Фейнстейн, Дона Идън, Гари Крейг, изд. „Дилок“ 2008 г.