Д-р Брус Липтън – Паметта не е в клетката, а в ПОЛЕТО

Д-р Брус Липтън - Паметта не е в клетката, а в ПОЛЕТО

Американският клетъчен биолог, д-р Брус Липтън разказва за революционното си откритие – Паметта не е в клетката, а в полето.

Ето как д-р Липтън обяснява това от научна гледна точка: „Вие можете да кажете, че клетките носят спомена, но аз като биолог ще ви отвърна, че тя няма капацитета съзнателно да разграничава пилешки хапки и бира от каквото и да е на света, просто не може да прави това.

Паметта НЕ Е В клетката, паметта Е В ПОЛЕТО.

Ние сме телевизионно предаване. Нашето тяло е като телевизионен приемник с антени. Когато картината на телевизора ви изчезне, какво казвате за телевизора? Телевизорът спря (умря). Да, телевизорът е спрял, но дали и излъчването е спряло? Не. Но как може да сте сигурни. Просто взимате друг телевизор, включвате го и го настройвате на канала. Когато хванете честотата – бум! – телевизорът отново работи.

Ние сме безсмъртни. Ние даже не живеем в тази система [тялото]. Това е система, в която да влезем и да преживеем живот.  Можете да ме попитате: добре де, Брус, както самият аз се питам, Брус, ако аз живея там горе, защо да живея тук, защо точно в това тяло? И моите клетки ми дадоха отговора. Те ми казаха следното: Брус, ако ти си просто дух, как ще разбереш какъв е вкусът на шоколада? Как изглежда залезът? Какво е чувството да си влюбен?

Клетките приемат тази информация от околната среда и я превръщат в осъзнатост, която аз мога да разбера.

Реалният свят отвън се конвертира в тялото ми като електромагнитни вибрации. Аз разчитам енергията, не чета химията, аз физически не виждам светлината, а енергията й. Така че моето физическо тяло е едно устройство за усещане на света. То е устройство да дойдем тук, за да създаваме. Така че ако някой има представа за рая и го търси другаде, аз мисля, че това е голяма грешка. Защото вашата възможност беше да дойдете тук, за да създадете онова, което мислехте да създадете в рая. И ако изглежда като ад, то е защото сте възприели чуждите творби. Вашата възможност е да поемете контрола върху вашия живот и да го създавате така, както на вас ви харесва.

Навремето аз не бях наясно с това. Като клетъчен биолог аз преподавах биохимия и генетика. Но когато приех това ново разбиране и осъзнах всички тези ограничаващи схващания, които съм приел през детството, схващания като например, че не можеш да се излекуваш, че не те бива да направиш нещо, че не си достатъчно умен, не си достатъчно добър, всички тези убеждения, които всеки от нас е чувал и след това е станал такъв. Ако вие елиминирате тези схващания и започнете начисто, започнете да създавате, вие можете да създадете каквото поискате на тази планета. Включително мечтата, която имахте за рай. Това е вашата мечта, можете да я осъществите тук. Урокът е следният: да надраснем тази физическа реалност и да станем собственици на истинското си Аз.

Простата действителност е тази:

Д-р Брус Липтън - Паметта не е в клетката, а в ПОЛЕТОEто ги рецепторите на клетката. Нека да приемем, че клетъчната мембрана е непрозрачна и нищо не прониква вътре. Тогава какъв е цветът вътре, ако нищо не влиза вътре? Черен! Но ако сега кажа, че моите рецептори са жълти, т.е. все едно, че гледам през жълти слънчеви очила, и допуснем, че рецепторите на Маргарет са червени – все едно тя носи червени слънчеви очила, и светлината, вече може да проникне през мембраната. Тогава цветът вътре в моята клетка е жълт, а в нейната – червен. От къде идва цветът? От вън. От Всичко-Което-Е. И какво представлява цветът? Че аз съм просто една ограничена честота от цялата Бяла светлина.

Вие сте ограничена честота от Бялата светлина, всеки един от вас

За мен като биолог означава следното: когато хората говорят за Бялата светлина идваща обратно към планетата, те обикновено си представят голяма картина все едно Исус се връща на земята. Считам, че това е най-голямата грешка на нашето време. Бялата светлина е тук. Бялата светлина е когато сложите заедно всички ограничени честоти от светлината – така получаваме Бялата светлина. Ако премахнете дори една единствена честота от Бялата светлина, вие вече нямате Бяла светлина. Когато вземем един човек и кажем: този човек не става, не му е мястото тук, и го изхвърлите, тогаева не можем да имаме Бялата светлина.“

Най-големият урок е да разберем, че ние сме един жив организъм наречен Човечество, ние сме клетките на този организъм, всеки човек е клетка от този организъм, но е обучен неправилно. И е необходимо да пренастроим образованието и да пуснем да си вървят всички стари истории от миналото, които са създали ограничаващи схващания и саморазрушително поведение, трябва да простим и да ги пуснем да си ходят и да започнем на чисто като се запитаме какво искаме от сега нататък.